Дали след тежка болест, след измама,
или след някакъв кошмарен сън
дочувам пак като гласа на мама
на песните забравения звън?
Къде се лутах толкова години?
От много светлини ли ослепях?
Пропуснах благодатните минути,
сега разкаяно летя към тях.
Вълнения, усмивки и надежди,
човешки сълзи, пориви и съдби
изправят се пред мене неизбежни,
стократно по-тревожни от преди.
И викат ме пак спомените стари – (И викат ме пак спомените стари –)
за тях сега кого ли да виня? (за тях сега кого ли да виня?)
Комети и звезди навън догарят,
със песен пак започва ми деня.
Къде се лутах толкова години?
От много светлини ли ослепях?
Пропуснах благодатните минути,
сега разкаяно летя към тях.
И викат ме пак спомените стари –
за тях сега кого ли да виня?
Комети и звезди навън догарят,
със песен пак започва ми деня.