Събудих се във утрото.
Сънувах нов живот.
Събудих се с предчувствие,
че те има теб, любов.
Събудих се от щастие
във ранните зори.
Попитах вятъра
дали, дали ще дойдеш ти.
Събудих се в очакване
в един случаен ден.
Предчувствие за щастие
докосна се до мен.
Дочувам ехото
от един далечен зов.
Долавям шепота,
че всичко, всичко е любов.
Защо животът бавно, ден след ден
отнема тайно по един момент?
Защо с любов не можем времето да спрем?
Нима не можем времето да спрем?
И нека спре за малко колелото
на времето във този мой живот.
Дано да спре сега – сега, защото
сънувах те, сънувах те, любов.
Събудих се във утрото.
Сънувах нов живот.
Събудих се с предчувствие,
че те има теб, любов.
Събудих се от щастие
във ранните зори.
Попитах вятъра
дали, дали ще дойдеш ти.
(×2):
И нека спре за малко колелото
на времето във този мой живот.
Дано да спре сега – сега, защото
сънувах те, сънувах те, любов.
Сънувах те, сънувах те любов.