Вечер, локви, оживен град.
Двама на пустия път.
Сенки в прозорците, шумът на вятъра.
А в сърцето няма и капка тревога.
Ние, сами, някъде над Земята.
Нямаме нужда от никого.
Нас любовта ни отвежда високо.
С нея до самото утро се губим един в друг.
По улиците на града, носещи младежки дух.
С нея до самото утро се губим един в друг.
По улиците на града, носещи младежки дух.
Заедно с теб тръгваме от Земята
В необятното пространство да отркрием
Всичко, което не сме знаели преди
Високо в небето, далеч от любопитни очи
Където историята е писана само за нас
Заедно сме ние тук
Един в друг опираме глави
Ние, сами, някъде над Земята.
Нямаме нужда от никого.
Нас любовта ни отвежда високо.
С нея до самото утро се губим един в друг.
По улиците на града, носещи младежки дух.
С нея до самото утро се губим един в друг.
По улиците на града, носещи младежки дух.