Белослава:
Изгрява слънцето,
усещам те до мен.
Сънувал спомени,
споделяш окрилен.
Целуваш ме…
Графа: Обичам те…
Заедно: Кафето пием
притихнали.
Деня посрещаме,
оставаме в съня.
Всяка нота е за теб –
като музика си във мен,
като топлото меко лято
във сърцето ми.
Любовта ми във теб живее,
песента ми за тебе пее
като нежната златна есен
във сърцето ми.
Графа:
Шумят дърветата,
притихва вечерта.
При мен прибираш се
и влиза любовта.
Целуваш ме…
Белослава: Обичам те…
Заедно: Говорим си
прегърнати.
И пак притихваме,
потъваме в съня…
Всяка нота е за теб –
като музика си във мен,
като топлото меко лято
във сърцето ми.
Любовта ми във теб живее,
песента ми за тебе пее
като нежната златна есен
във сърцето ми.
Ти си
моята сутрин.
Ти си
моята песен.
Ти си
моята есен,
моята обич,
моето…
Ти си…
(×2):
Всяка нота е за теб –
като музика си във мен,
като топлото меко лято
във сърцето ми.
Любовта ми във теб живее,
песента ми за тебе пее
като нежната златна есен
във сърцето ми.
Ти си…