Ти влизаш плаха,
ти търсиш стряха
тук, край мен.
Вън в китни клони,
чуй, вятър рони
бял и чуден цвят.
Спри, радост златна,
спри, необятна,
ти, любов.
Аз имам само теб,
само теб в света.
И ако някой ден остана пак на пътя сам,
теб, любов, ще раздам.
Порой от думи аз не искам и не чакам жал,
всичко бих ти дал, ти поспри.
Сред пепелта от твойта жар се ражда истина,
ледена истина.
Бъди до мен и ме обгръщай като музика,
моля те, любов, с мен бъди!
Сам в дълги нощи,
сам чакам още
повик тих.
Теб ще позная,
теб ще извая
в песен или стих.
Спри, миг обречен,
спри, огън вечен,
спри, любов!
Аз имам само теб,
само теб в света.
И ако някой ден остана пак на пътя сам,
теб, любов, ще раздам.
Порой от думи аз не искам и не чакам жал,
всичко бих ти дал, ти поспри.
Сред пепелта от твойта жар се ражда истина,
ледена истина.
Бъди до мен и ме обгръщай като музика,
моля те, любов, с мен бъди!