Не знам дали при мене ти ще спреш,
но пак трепти във мене скрит копнеж
тъй, както вятър тих,
при мен сега да долетиш.
Заспива вече вън света
и расне мойта самота.
Ела, стопли ме с малко обич!
Угасват всички светлини
и тъжно моя глас звъни.
Ела, стопли ме с малко обич!
Но само стихналият мрак
ще чуе мойте думи пак.
Ела, стопли ме с малко обич!
Как тъжно е да съм сама
сред многолюдната земя!
Ела, стопли ме с малко обич!
Заключих те със таен ключ във мен,
но аз изгубих този ключ свещен
и как сега оттам
да те прогоня, аз не знам.
(×2):
Заспива вече вън света
и расне мойта самота.
Ела, стопли ме с малко обич!
Угасват всички светлини
и тъжно моя глас звъни.
Ела, стопли ме с малко обич!
Но само стихналият мрак
ще чуе мойте думи пак.
Ела, стопли ме с малко обич!
Как тъжно е да съм сама
сред многолюдната земя!
Ела, стопли ме с малко обич!