Съдница [Sǎdnica] lyrics

И ето ни отново пак сами.

Проверката е честна и голяма.

И аз ти се покланям доземи,

и друго божество, повярвай, нямам.

Настане утро – слънцето си ти.

Настъпи вечер – ти си ми звездата.

За тебе още птицата лети

или извира в извора водата.

Каквото беше – вече отшумя.

Там страстите умираха от чувства.

Остана само родната земя

и в слово въплътеното чувство.

Остана ти със тъжните очи,

за да ми вярваш или да ме съдиш.

И дойде ли часът да замълчим,

ти нямата ми съдница ще бъдеш.