И ето ни отново пак сами.
Проверката е честна и голяма.
И аз ти се покланям доземи,
и друго божество, повярвай, нямам.
Настане утро – слънцето си ти.
Настъпи вечер – ти си ми звездата.
За тебе още птицата лети
или извира в извора водата.
Каквото беше – вече отшумя.
Там страстите умираха от чувства.
Остана само родната земя
и в слово въплътеното изкуство.
Остана ти със тъжните очи,
за да ми вярваш или съдиш.
И дойде ли часът на замълчим,
ти нямата ми съдница ще бъдеш.
И ето ни отново пак сами.
Проверката е честна и голяма.
И аз ти се покланям доземи,
и друго божество, повярвай, нямам.
Настане утро – слънцето си ти.
Настъпи вечер – ти си ми звездата.
За тебе още птицата лети
или извира в извора водата.
Каквото беше – вече отшумя.
Там страстите умираха от чувства.
Остана само родната земя
и в слово въплътеното изкуство.
Остана ти със тъжните очи,
за да ми вярваш или съдиш.
И дойде ли часът на замълчим,
ти нямата ми съдница ще бъдеш.
Каквото беше – вече отшумя.
Там страстите умираха от чувства.
Остана само родната земя
и в слово въплътеното изкуство.