Съдба [Sǎdba] lyrics

Аз те раних с тежки думи в сърцето,

аз те проклех с най-жестоките клетви,

но ти остана тъй дълбоко във мене,

че едва ли оттам някой друг ще те вземе.

Аз изгорих всяка мисъл за тебе,

болка след болка се превръщаше в песен,

но ти остана тъй дълбоко във мене,

че едва ли оттам някой друг ще те вземе.

(×2):

Колко дълго те чаках сама,

скрила ярост и болка в нощта,

търсих нежност във всеки нов ден

да те върне отново при мен.

Пак при мен.

Аз не простих, а избрах свободата.

Пак съм сама и надлъгвам съдбата,

но ти остана тъй дълбоко във мене,

че едва ли оттам някой друг ще те вземе.

(×4):

Колко дълго те чаках сама,

скрила ярост и болка в нощта,

търсих нежност във всеки нов ден

да те върне отново при мен.

Пак при мен.