Софийски кестени, о, вие
шумите с обещаващ зов
и ваш'та млада сянка крие
съня на моята любов.
Но идва съботната вечер
и вий разтваряте листа,
и гръмва, гръмва надалече
по улиците радостта.
Събота, събота вечер,
толкова чакам те аз!
С ритъма жив и сърдечен
ти ме отнасяш далече във най-щастливия час.
Събота, събота вечер,
празник на мойта любов!
Събота, събота вечер,
ще танцувам, ще пея във тоя свят чуден и нов.
Тук пламват неони,
там грейват ярки звезди,
от земята до небето
всичко диша със пълни гърди.
(×2):
Събота, събота вечер,
толкова чакам те аз!
С ритъма жив и сърдечен
ти ме отнасяш далече във най-щастливия час.
Събота, събота вечер,
празник на мойта любов!
Събота, събота вечер,
ще танцувам, ще пея във тоя свят чуден и нов. (×2)