Жалби в очите ми тази вечер и самота
Жалби, че знам, че няма да си спомняш за мен вече
И дори и да ме боли, теб не те интересува
И тази вечер спомените придобиха тяло и душа
Те са срещу мен и ме питат защо толкова много любов ти превърна в сълзи
Много те обичах, повече и от себе си
Извинявай, ако ти не си го разбрал нито за миг
Мечтите си събрах като разпръснати листа
Колко жалко, че разруши това, за което си мечтаех
Изведнъж, Господи, колко много пустота
Несправедливо е това за едно сърце, което бие за теб
Може би аз съм виновна, че още живея за теб
Вътре в себе си кървя, защото ти не си тук
Нараняваш ме, като ме забравяш