Нощта тръгна по улиците
Със звездната походка на царица.
Простотата на думите и числата
Разпръсна перата на птиците.
Из небосвода
Никой няма да забрави
Радостта от устните, обидата в очите.
Вземи ме в твоя плен.
Тази линия от колене
да целуна за последен път.
Само и единствено чашка водка на масата.
Вятърът плаче зад прозореца.
Крясъците на младата луна
тиха болка пораждат в мен.
Не е лесно да те дам
на платната на вятъра и на птиците.
Може даже да не разбера,
Може даже да не те позная
Измежду хилядите женски лица.
Нека очите ми мълчат,
Да мълчат и да гледат към луната.
Ако някой улови погледа ми
Ще бърза да се върне пак
Сам не зная, защо ли?
Само и единствено чашка водка на масата.
Вятърът плаче зад прозореца.
Крясъците на младата луна
тиха болка пораждат в мен.
Крясъците на младата луна
тиха болка пораждат в мен.