Ой, вий, мои ручеи игриви,
като момини очи красиви,
разкажете – знайни и незнайни –
сребърните свои малки тайни.
Зная, всеки има си звездица.
Зная, всеки има своя птица,
дето само в него се оглеждат,
дето нежни песни му нареждат.
(×2):
Ой, вий, мои ручеи, ручеи игриви!
Ой, вий, мои ручеи, ручеи пенливи!
Ой, вий, мои ручеи игриви,
като момини очи красиви,
гласовити като пойна птица,
чисти като майчина сълзица.
Пак ви търся в нощи посребрени,
пак ви търся в губери зелени
да отпия глътка ледовита,
да забравя болка ядовита.
(×5):
Ой, вий, мои ручеи, ручеи игриви!
Ой, вий, мои ручеи, ручеи пенливи!