Rozhovor v tichu [Bulgarian translation]

Остава ми още само да си уредя сметките и да си вървя,

да си дам палтото в гардеробната; и двамата искаме спокойствие.

Само на оберкелнера му се виждаме леко неадекватни,

когато пепелта пада право в ръцете на двама ни.

Сигурно сме за смях на ония двамата до нас

в тази празна тишина; едва-едва снишавам глас,

а ти просто клатиш глава и я скриваш в дланите си.

На ония двамата зад училището сме за посмешище.

Трябва да вървя,

трябва да си вървиш и ти.

Къде да взема

някоя празна бяла тетрадка,

къде да взема

просто един бял празен лист?

Наоколо ни

ухае на кафе, а в нас смърди на ром;

времето тук

не е основание да се излагаме.

Трябва да вървя;

келнер, сметката, моля.

Стоим над пропастта и на двама ни се иска да паднем.

Искаме само да си нанасяме рани без лейкопласт.

„Само аз съм тук и моя е истината, мой е целият свят“ –

искам да знам кой ни е научил на тоя куп празни думи.

Каквото по-рано ни се е струвало ясно като ден,

сега лежи на пътя като стоварил се ствол.

Ревниви сме и сме раздразнителни, умеем и да лъжем,

тъй че очевидно нищо не си заслужава.

Трябва да вървя,

трябва да си вървиш и ти.

Къде да взема

някоя празна бяла тетрадка,

къде да взема

просто един бял празен лист?

Наоколо ни

ухае на кафе, а в нас смърди на ром;

времето тук

не е основание да се излагаме.

Трябва да вървя;

келнер, сметката, моля.

Трябва да вървя,

трябва да си вървиш и ти.

Къде да взема

някоя празна бяла тетрадка?

Трябва да вървя;

келнер, сметката, моля.

Трябва да вървя;

келнер, сметката, моля.