Розата беше червена [Rozata beše červena] lyrics

Така гореща годината бе,

в Седан вече нямаше късче небе.

Той беше студент и се казваше Жан,

и по заповед тръгна на смърт. En avant !1

И угасна последният лъч светлина,

и кръст се издигна над гроба му там.

Роза му хвърли девойка една

да не бъде във гроба си сам.

С червената роза дойде денят

на мъртвата обич, на бледата смърт.

За теб и за нея салют гърми.

Прости! Adieu, mon ami.2

'17-а година, към Бри,

отровният въздух в гърдите гори,

войниците падат един по един,

с тях падна и моят приятел Мартин.

Дъжд тогава зарони студени сълзи.

Тогава отровният дъх порази

със тези войници в последния ден

и розата с дъх червен.

С червената роза дойде денят

на мъртвата обич, на бледата смърт.

За теб и за нея салют гърми.

Прости! Adieu, mon ami.

Беше нощ в окупиран Париж.

Един ра̀нен влак не пристигна в зори.

Един ранен влак бе посрещнат от взрив.

Един ранен залп – и Пиер не е жив.

На парижката гара убит падна той.

Във книгите няма такъв герой.

Със гроб без паметник и без венец,

украсен само с ален цветец.

Дали отново ще тръгнем на път

да дирим рози за новата смърт?

Аз чувам как викат Пиер, Жан, Мартин,

как вика и моят невръстен син.

А бащите ни и добри синове

дали пак тръбата на смърт ще зове?

Дали пак безсмислена смърт ще кръжи

със крилете на стария жив?

С червената роза спомнѝ денят

на мъртвата обич, на бледата смърт.

Тя в моята песен и днес цъфти.

Поспри, заслушай се ти.

1. Напред!2. Сбогом, приятелю мой.