Устните ми пресъхнали и жадни
търсят в асфалта вода
минават покрай мене колелата
а ти ми казваш, че ни чака буря
и ме дърпаш към влажно кабаре.
Вървим заедно по един и същ път,
но ходовете ни са разделени
в омагьосан град обикаляме
не искам вече да зная какво търсим
стига ми да ми подариш две целувки.
Играеш си с мен в рулетката и ме губиш
в една ужасяваща приказка
глас на насекомо е сега гласът ми
растение катерещо се животът ми
разси4аш ме и ме хвърляш в празнотата.
Как нуждата става история
как историята става мълчание
какво ме гледаш, Роза, вцепенено
прости ми, че не разбирам
какво казват компзтрите и цифрите.
Любов моя от въглен и сяра
как те промени така времето
минават покрай нас колелата
а аз сред мъглата и бурята
спя на рамото ти сънен.
Как нуждата става история
как историята става мълчание
какво ме гледаш, Роза, вцепенено
прости ми, че не разбирам
какво казват компзтрите и цифрите.