Забивам пирони,
нареждам бали.
Капнал съм от умора в 5 часа,
но съм готов да вдигна малко шум.
И Джеси се приготвя,
аз зареждам „Шевролет”-а.
Ще я взема в 6 часа.
Надявам се да носи скъсаните дънки,
които майка й никога не зашива.
Луната изгрява, а слънцето залязва.
Намираме малко местенце на края на града.
Отваряме бутилката, сипваме си малко, подаваме нататък.
Танцуваме в праха, усилваме радиото
и това уиски „Fireball” шепне
изкушения в ухото ми.
Чувстваме се добре събота вечерта
и това е начина, по който го правим тук.
Да, така го правим тук наоколо.
Кал по гумите,
вкус на дива череша на устните й.
Аз работя и се опитвам, и флиртувам, и умирам
за една от онези целувки, които продължават цяла нощ.
Кънтри от колоните,
свещи на кутята за инструменти,
правя всичко както трябва.
Тази вечер съм включил напълно
чара си на кънтри момче.
Да, така го правим тук.
Да, така го правим тук наоколо.