Вадиш зъби
Право от устата ми
смърди
на несигурностите
,който наля в мен.
Ако тези стени говореха.
Биха ти казали да спреш с убийството
на достойнството ми.
Всичко,което другите момчета искаха бе да се загледат в очите ми
Всичко,за което малкия ти болен мозък копнееше бе да ме види как плача.
Не този път.
Погледни ме,
Виж,във какво се превърнах.
Аз съм просто играчка,с която ти игра и я унищожи.
И какво е любовта?
Тя блъска ли?
Бута ли?
И дали те преследва?
Правилите на глупак?
Всичките други момчета ме оставиха,защото не бях достатъчно добра.
Сега съм заседнала тук с тези кошмари със мен приемайки груба любов.
Не този път.
Всяка сълза,която пада от мен е последната дето ще видиш.
Казвам си го през цялото време.
Незнам какво ме кара да размисля.