Rossignol de mes amours [Bulgarian translation]

Имаше едно време една царска дъщеря

с натъжено сърце ,

затворена нощ и ден ,

на върха на една кула

тя винаги плачеше.

Един ден летейки

едно мило свавейче

каза на принцесата:

Ще ти донеса надежда.

И за довиждане

да пее вечер :

Славейче , славейче на любовта ,

щом удари полунощ,

когато блести луната,

ела да пееш под моя прозорец.

Славейче , славейче на любовта ,

когато твоята песен се издигне,

моята тъга ще отлети

и любовта ще дойде може би .

Тази вечер под моя прозорец

върни се , мило славейче .

Славейчето се връща , кацна на

ръката на хубавата принцеса.

Тя го погали и после го целуна

и той се превърна

в чаровен принц

Който стана любовник

на своята хубава господарка.

И ето защо оттогава

момичетата на страната

пеят по цели нощи:

Славейче , славейче !