Имаше едно време една царска дъщеря
с натъжено сърце ,
затворена нощ и ден ,
на върха на една кула
тя винаги плачеше.
Един ден летейки
едно мило свавейче
каза на принцесата:
Ще ти донеса надежда.
И за довиждане
да пее вечер :
Славейче , славейче на любовта ,
щом удари полунощ,
когато блести луната,
ела да пееш под моя прозорец.
Славейче , славейче на любовта ,
когато твоята песен се издигне,
моята тъга ще отлети
и любовта ще дойде може би .
Тази вечер под моя прозорец
върни се , мило славейче .
Славейчето се връща , кацна на
ръката на хубавата принцеса.
Тя го погали и после го целуна
и той се превърна
в чаровен принц
Който стана любовник
на своята хубава господарка.
И ето защо оттогава
момичетата на страната
пеят по цели нощи:
Славейче , славейче !