Коста Марков:
Ти си мойта Жулиета,
аз до лудост те обичам.
Любовта със теб усетих,
мое си момиче.
Цветелина:
Ти си моя мил Ромео,
ти жената в мен събуди.
За любов и вярност пея.
С теб света е чуден.
Двамата:
Аз съм Ромео.
А аз пък Жулиета.
Приказка нежна е нашата съдба.
Аз съм Ромео.
А аз пък Жулиета.
Вечната радост търсим в любовта.
Цветелина:
Идваме от свят далечен,
вековете си пътуват.
На света ни има вечно,
любовта лудува.
Коста Марков:
Щом сърцата ни се слеят,
всичко става по-красиво.
Щом очите ни се смеят,
ние сме щастливи.
Двамата:
Аз съм Ромео.
А аз пък Жулиета.
Приказка нежна е нашата съдба.
Аз съм Ромео.
А аз пък Жулиета.
Вечната радост търсим в любовта.