Гори, гори, звезда, над мен,
над моя свят, над моя дух смутен!
Ръце от мрак към теб протягам аз,
в тъмния простор пращам своя глас.
Една звезда от друга нощ
изгрява пак над моя дълъг път.
Една звезда търси мойте очи,
горда, бляскава, ласкава, огнена.
Горда звезда имаш ти, небе,
малко небе, и в мойте очи
грей, не угасвай, властвай ти,
в нощта над моя път тих бъди, зов бъди!
Във друга нощ, самотна нощ,
една звезда изгря, горя за мен.
Далеч от мен изгря, горя за мен,
тръгна към зора, блян звезда в нощта.
Една звезда от друга нощ
изгрява пак над моя дълъг път.
Една звезда търси мойте очи,
горда, бляскава, ласкава, огнена.
Горда звезда имаш ти, небе,
малко небе, и в мойте очи
грей, не угасвай, властвай ти,
в нощта над моя път тих бъди, зов бъди!
Една звезда от друга нощ
изгрява пак над моя дълъг път.
Една звезда търси мойте очи,
горда, бляскава, ласкава, огнена.