И лампата не свети,
И календарите лъжат,
И ако ти отдавна
Си искала нещо да ми кажеш,
Тогава говори.
Който и да е лъжлив звук,
Е по-страшен от тишината,
Когато в самия разгар на веселието
Падне от ръцете чаша вино.
И черният кабинет,
И чака в цевта патрон.
Така тихо, че чувам,
Как в дълбината се движи
Влакът на метрото.
Множеството е на площада,
Тъмно е в края на редицата,
И в телефонната слушалка,
След толкова много години,
Един сигнал.
И някъде се затваря врата,
И се колебаят кабелите.
Здравей,
Ние ще сме щастливи сега
И завинаги.
Здравей,
Ние ще сме щастливи сега
И завинаги.