Тиха, нежна, падна нощ
Падна нощта от умора
И в тишината отново сама
Търся събудени хора.
Знае само моята тъга
Твоя прозорец отворен.
Свети пак зелена светлина
Той като мен неспокоен.
Ти, лъч в тъмнината,
Гост мой бъди
И самотата
С мен сподели
Ако мога с песента
Да отпратя тъгата,
Бих раздала топлина,
Бих си раздала душата.
Знае само моята тъга
Твоя прозорец отворен.
Свети пак зелена светлина
Той като мен неспокоен,
Той като мен неспокоен.