Никой, никой не разбра
този вятър как избра
точно мен и теб за среднощна игра.
Никой, никой не разбра
този вятър как отвя
мойта бяла рокля на цветя.
Непознатите понякога са скучни –
аз не виждам във това голям проблем,
но със теб усетих, нещо ще се случи.
Ти сред хората следеше само мен.
И за среща на брега дочух покана.
Нетипично за мен, казах „да“,
а презрамката на роклята ми падна –
само ти забеляза това.
(×2):
Никой, никой не разбра
този вятър как избра
точно мен и теб за среднощна игра.
Никой, никой не разбра
този вятър как отвя
мойта бяла рокля на цветя.
Непознатите с усмивка се пленяват
и с усмивката си знам, че те превзех.
Комплиментите ненужни се забравят…
Само с поглед твоя дъх за миг отнех.
И за среща на брега дочух покана.
Нетипично за мен, казах „да“,
а презрамката на роклята ми падна –
само ти забеляза това.
(×2):
Никой, никой не разбра
този вятър как избра
точно мен и теб за среднощна игра.
Никой, никой не разбра
този вятър как отвя
мойта бяла рокля на цветя.