Седях до телефона,
Чаках съвсем самичка.
Мили, беше съм сама, седях и чудя се за теб.
Тъмно е и мрачна е нощта.
Струва ми се че всичко е лошо.
Дали казваш ми, сладурче, как да живея по-нататък без теб?
Да, чувствам се нещастна и чоглаво ми е.
И не зная какво да правя, о-о
Звън, звън, защо не ме звъниш?
Звън, звън, най-щасливият звук от всичките други.
Звън, звън, взирам се на телефона на стената.
И седя съвсем самичка нетърпеливо.
Дали разбираш че имам нужда от това, моля!
Затова, звън, звън, защо не ме звъниш?
Затова, звън, звън, защо не ме звъниш?
Ти беше тук и сега ти си тръгнал.
Направила ли съм нещо грешно?
Просто не мога да повярва че има таква лоша грешка.
Това беше ми или ти?
Кажи ми, минавахме ли през това?
Дали не искаш да чуваш ми когато плача и ще познаеш че моето сърце е разкъсвано?
Моля те, прости ми и после забрави ме,
Или може би, скъпи, по-добре, о-о....
Звън, звън, защо не ме звъниш?
Звън, звън, най-щасливият звук от всичките други.
Звън, звън, взирам се на телефона на стената.
И седя съвсем самичка нетърпеливо.
Дали разбираш че имам нужда от това, моля!
Затова, звън, звън, защо не ме звъниш?
Затова, звън, звън, защо не ме звъниш?
О-о, звън, звън, защо не ме звъниш?
Затова, звън, звън, защо не ме звъниш?