Ще се завърнеш, ще се завърнеш при мен.
Ще ме погледнеш, ще ме погледнеш така, сякаш
вината е била у мен.
Вече няма време,
Вече няма време за размишления.
Вече нямам желание,
вече нямам желание да оставам тук.
Ами ти?
Ще си спомниш за любовта,
ще се възродиш от нищото, от нищото.
Ще продължиш живота си
разочарована за пореден път
от грешките, които ти пречат да дадеш свобода
на думите си и ще си отидеш, ще си отидеш.
Седнала вкъщи ще вкусиш от соленото бъдеще
докато по телевизията дават поредната новина,
докато показват поредната от грешките на света,
който, също като теб, таи своите надежди,
който, също като теб, остава ранен.
Вече няма време,
Вече няма време за размишления.
Ще си спомниш за любовта,
ще се възродиш от нищото, от нищото.
Ще продължиш живота си
разочарована за пореден път
от грешките, които ти пречат да дадеш свобода
на думите си и ще си отидеш, ще си отидеш.
Когато един ден се вгледаш
в раните си ще разбереш,
че не е било грешка да се довериш
на този, който те е държал за ръка,
и ще разбереш, че е настъпила промяна:
няма повече да обвиняваш света
и ще придадеш нов смисъл на себе си.
Ще си спомниш за любовта,
ще се възродиш от нищото, от нищото.
Ще продължиш живота си
разочарована за пореден път
от грешките, които ти пречат да дадеш свобода
на думите си и ще си отидеш,
ще си отидеш,
ще си отидеш,
ще си отидеш оттук.