Любовта умира, любовта се ражда
вековете отминават и изчезват
онова, което вярваше, че е смъртта
е само сезон и нищо повече
Един ден, изтощен от това лутане
ще си тръгнеш, (това е) без значение
земята все пак ще се върти
дори когато ние вече няма да се обърнем назад
Целуни ме, кажи ми, че ме обичаш
накарай ме да се усмихна по средата на реквием
целуни ме, кажи ми, че ме обичаш
накарай ме да танцувам докато нашето време се върне
Това, което ни е дадено -
една година, две години, сто години на щастието
тогава животът те кара да разцъфнеш, като цвете
накарай ме да се смея, имам нужда от това
докато чакам това време
Една година, две години, сто години заедно
и тогава един ден ние сме сам-сами
плачем, но все пак оцеляваме,
това е красотата на реквиема
Искрите се превръщат в пламъци,
малките момичета стават жени
онова, което вярваше, че е смъртта
е само пламък и нищо повече
Нашите сълзи, нашите упадъци
мислим, че те имат значение
но утре денят ще се прероди,
сякаш не сме го изживели
Целуни ме, кажи ми, че ме обичаш
накарай ме да се усмихна по средата на реквием
целуни ме, кажи ми, че ме обичаш
накарай ме да танцувам докато нашето време се върне
Това, което ни е дадено -
една година, две години, сто години на щастието
тогава животът те кара да разцъфнеш, като цвете
накарай ме да се смея, имам нужда от това
докато чакам това време
Една година, две години, сто години заедно
и тогава един ден ние сме сам-сами
плачем, но все пак оцеляваме,
това е красотата на реквиема
Любовта умира, любовта се ражда
тази вечер най-накрая не се страхувам
Знам, че ще те обичам все още
когато земята спре да се върти
Любовта умира, любовта се ражда
тази вечер най-накрая не се страхувам
Знам, че ще те обичам все още
когато земята спре да се върти
Целуни ме, кажи ми, че ме обичаш
накарай ме да се усмихна по средата на реквием
целуни ме, кажи ми, че ме обичаш
накарай ме да танцувам докато нашето време се върне
Това, което ни е дадено
Това, което ни е дадено
Това, което ни е дадено
Това, което ни е дадено
Това, което ни е дадено