Сякаш свойто място аз не знам,
в моята усмивка има много тъга,
с мама искам все да бъда,
а всеки друг по-важен е от мен,
но търпеливо чакам своя ден.
Аз молих се за обич и очаквах,
ласка една за мен е отредена,
но все грешах – бях все сама,
търпеливо чаках своя ден.