Той ме хвана за ръка,
опита,
разучи ме.
Завлече ме,
а после нищо.
Толкова бързо...
Не забравям тъмните нощи и лице като твоето.
Защо искаш да си тръгнеш толкова рано?
Когато затворя очи
те виждам как се усмихваш.
И не съжалявам за нищо.
Помниш ли, помниш ли?
Как се обичахме в септемврийските вечери?
Казваш ми "Помни ме, помни ме!"
Казах ти "Обичам те завинаги, не си отивай!"
Вече си дала сърцето си на друг.
Любовта ми е хваната в твоя огън, но няма да изгори.
Когато си мисля за живота,
ти си единственото нещо, с което искам да се изгубя и после да бъда открит.
Мила, не забравяй.
Помниш ли, помниш ли?
Как се обичахме в септемврийските вечери?
Казваш ми "Помни ме, помни ме!"
Казах ти "Обичам те завинаги, не си отивай!"
Помниш ли, помниш ли?
Как се обичахме в септемврийските вечери?
Казваш ми "Помни ме, помни ме!"
Казах ти "Обичам те завинаги, не си отивай!"
Ако кажеш, че ме обичаш, мила,
аз ще бъда този, който ще избяга
преди да ми кажеш, че ме обичаш, мила.
Помниш ли, помниш ли?
Как се обичахме в септемврийските вечери?
Казваш ми "Помни ме, помни ме!"
Казах ти "Обичам те завинаги, не си отивай!"
Не може да не помниш, помниш,
Как се обичахме в септемврийските вечери?
Казваш ми "Помни ме, помни ме!"
Казах ти "Обичам те завинаги, не си отивай!"
Помниш ли, помниш ли?
(Казваш ми "Помни ме, помни ме!")
Помниш ли, помниш ли?
(Казваш ми "Помни ме!")
Помниш ли, помниш ли?
(Казваш ми "Помни ме, помни ме!")
Помниш ли, помниш ли?
(Казваш ми "Помни ме, помни ме!")
Обичам те, мила!
Избягай от мен
преди да ми кажеш, че ме обичаш, мила.