Аз виждам света.
Усещам студа.
Накъде да поема
от перваза на прозореца?
Виждам думите
върху люлеещия кон на времето.
Виждам птиците под дъжда.
О, скъпи татко,
виждаш ли ме сега?
И аз самият, някак си,
съм като теб.
Ще яхна вълната,
накъдето ме отведе.
Ще удържа болката.
Освободи ме.
О, скъпи татко,
виждаш ли ме сега?
И аз самият, някак си,
съм като теб.
Ще чакам в мрака
да ми проговориш.
Сърцето си ще отворя.
Освободи ме.
Освободи ме.
Освободи ме.
Освободи ме.