В полумрака на позната стая
Аз й говорех упорито, дълго,
Че всичко приключи, няма вече нищо,
Че ние не сме един за друг.
За пръв път искрено, без лъжи,
Аз полугласно, колкото може по тихо,
Истината изрекох, че не я обичам,
Че вече не съм щастлив до нея
Припев:
Тя каза, че всичко е наред,
Тя каза: „Прегърни ме по-силно.”
Тя каза, че нищо й няма
И тогава започна да плаче.
Тя каза: „Не се тревожи”,
Тя каза, че това не е важно
Тя каза, че бързо ще й мине,
„Само ме прегърни силно!”
А аз тихо хапех устни,
Докато минали мечти летяха из стаята.
Не знаех какво още да й кажа,
Бях безпомощен като малко дете.
Пр.: