Refrain [Bulgarian translation]

Любовен рефрен…

Рефрен, небесен цвят – полъх на моята младост;

градина, окъпана в светлина, де тичах като дете.

Навред те търсих аз, далечен любими мой,

причаквайки те по пътечките, де ме хващаше за ръка.

Дните отминаха и ние пораснахме, уви;

любовта ни нарани, времето – заздрави.

Но веч сама и загубила своята младост,

напразно тичам аз сред горичките и полята;

кажи ми, спомняш ли си за нашата любов?

Годините отлитат с размах на криле

и по покрива на моята мъка стича се дъждът.

Къде заминаха каруците, отнели сърцето ми

и носещи мечтите ми към твоето забвение?

Така ми се щеше да се завърнеш както някога,

да ми донесеш цветя под прозореца и да внесеш младостта си у дома.

Рефрен мой с цвят на дъжда, разкаяния на младостта ми;

тъга и печал ме измъчват, задето не съм веч дете.

Но сама и далеч от теб, по пътечките, където те няма,

вървя си аз, жалейки младежката си любов.