Събуждам се. Животът пак започва.
Разсъмване, роса и тишина.
И аз се чувствам като тъмна почва,
в която дремят голи семена.
И слънцето полека ме затопля.
Къртиците се разиграват в мен.
И вятърът ми връчи свойте вопли,
за да заспи докрай успокоен.
Незнайни звуци някъде извират –
навярно самолетите летят.
И чувам, сините мотори спират
и върху мене ще се приземят.
Какво ли в тоя допир ще изпитам –
позната жажда или порив сляп?
Долавям неизречена молитва.
Дочувам думи – святи като хляб.