Липсваш ми, казвам на въздуха,
търся те, мисля за теб, чувствам те и сякаш усещам,
че няма да има друг, като теб.
И ето седя във очакване с моята малка кутийка живот,
уморена в тъмното, свита от страх
и студ, който никой не може да стопи.
Имам причини да те потърся.
Изпитвам нужда да те видя и да те чуя. Да поговоря с теб.
Имам причини да те очаквам.
Защото не мисля че има друг на света, когото обичам.
Имам причини, много причини
да моля вятъра да те върне
дори и само като сянка.
Имам причини да не искам да те забравя.
Защото малкото резанче щастие което вкусих ми бе дарено от теб.
Въздухът ми мирише на теб, домът ми се срива защото те няма.
Завивките, косата, дрехите ми търсят теб.
Краката ми са сякаш от картон,
провлачени по завоите.
Леглото ми става студено и гигантско
и се загубвам в него
домът ми се срива пак,
цветята ми умрат в мъка.
Сълзите ми са локви
обгърнали краката ми.
Изпращам ти целувки от вода,
За да пробия тази тишина.
Изпращам ти целувки от вода,
За да измия твойто тяло и душа.
Изпращам ти целувки от вода,
Да изцеря твоите рани.
Изпращам ти целувки от вода,
от тези със които толкова се смя.