Размисъл [Razmisǎl] lyrics

В нас нещо плаче, нещо моли.

Треперят сенки и води.

Зад нас са нашите неволи,

пред нас – градущите беди.

Те ще отхвърлят мойто име,

аз твоето – ще залича.

Забравени, непоносими

душите ни, душите ни ще замълчат, ще замълчат, ще замълчат.

Намразилите ни пътеки

ще опустеят. Може би

пръстта ще пази сухо ехо

от ехото на две съдби.

Те ще отхвърлят мойто име,

аз твоето – ще залича.

Забравени, непоносими

душите ни, душите ни ще замълчат, ще замълчат, ще замълчат.

А може би от вярност болни,

напразни страхове таим…

В нас нещо плаче, нещо моли.

И не напразно се боим!