Пак дланта ти бяла маха, питам – докога
само нея отдалеч да виждам аз?
Искам дом и топла стряха, не една ръка.
Шепот близък, не далечен глас.
В тези мои длани бели, махащи пред път,
в ехото на моя вечно литнал глас,
в наш'те срещи и раздели е събран светът –
свят, във който цялата съм аз.
(×2):
Стряха да ни бъде този свод –
свод, под който вечно сме на път.
Срещнат ли се в път живот с живот,
този свят им е домът.
Аз към теб, а ти към мене цял живот вървим –
ту ни среща, ту разделя този хубав свят.
Път е цялата вселена, път неизбродим,
в който моят с твоя ден е слят.
(×3):
Стряха да ни бъде този свод –
свод, под който вечно сме на път.
Срещнат ли се в път живот с живот,
този свят им е домът.