Разминаване [Razminavane]

Пак дланта ти бяла маха, питам – докога

само нея отдалеч да виждам аз?

Искам дом и топла стряха, не една ръка.

Шепот близък, не далечен глас.

В тези мои длани бели, махащи пред път,

в ехото на моя вечно литнал глас,

в наш'те срещи и раздели е събран светът –

свят, във който цялата съм аз.

(×2):

Стряха да ни бъде този свод –

свод, под който вечно сме на път.

Срещнат ли се в път живот с живот,

този свят им е домът.

Аз към теб, а ти към мене цял живот вървим –

ту ни среща, ту разделя този хубав свят.

Път е цялата вселена, път неизбродим,

в който моят с твоя ден е слят.

(×3):

Стряха да ни бъде този свод –

свод, под който вечно сме на път.

Срещнат ли се в път живот с живот,

този свят им е домът.