Разговор с вятъра [Razgovor s vyatǎra] lyrics

Време е вече дъх да си взема

и да отворя прозорец.

Стигат ми всички човешки драми –

моята днес ще говори.

Никой дори не се е запитал

имам ли време да дишам.

Моята обич със шепи раздавам,

чуждата мъка събирам.

Гоня до лудост всякаква болка,

викам от гняв и не се жаля.

Ще ми се всички да са щастливи!

Себе си слагам накрая.

Дворът е пуст под моя прозорец,

с вятъра аз разговарям.

В мрака притичват сенки на хора.

Кой ще ме чуе, не зная.

Никой дори не се е запитал

имам ли време да дишам.

Моята обич със шепи раздавам,

чуждата мъка събирам.

(×3):

Гоня до лудост всякаква болка,

викам от гняв и не се жаля.

Ще ми се всички да са щастливи!

Себе си слагам накрая.