Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми –
моята днес ще говори.
Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не се жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам накрая.
Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.
Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
(×3):
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не се жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам накрая.