Хей, разбойник, погледни ме
и не стой, не стой така.
Казвай бързо свойто име,
давай ми ръка.
Ето, аз ще те превържа.
Ах, че вироглав!
Избърши сопола бърже
с кърпа, не с ръкав.
Има тука и аптека,
има „Фармахим“.
Пешеходната пътека
с тебе ще я прекосим.
Е, тогава, щом не искаш,
сбогом и здравей!
Раната ще понапишкаш
и ще оздравей.
Туй го знам от мойта баба –
сигурен мехлем.
Впрочем вече с тебе трябва,
трябва да се разберем.
Много хилави растете
и с капризен, труден нрав,
глезите се, не ядете,
а? Не съм ли прав?
Имаш ли пиано с ноти?
И велосипед?
Тровят те с антибиотик.
Всичко ти е в ред.
Ходиш в детската градина,
мразиш кашкавал,
ама циганска милина
май че още не си ял.
Малко олио, филийка,
ръси се със сол,
не се слага във чинийка,
не седиш на стол.
И със другите момчета,
знам, делиш милината на пет.
Спускате се край морето,
то поне е без билет.
А със топка от парцали
май не си играл?
Няма „Лека нощ, деца“ и
няма, няма федербал.
А излиза ни соленко
вашият инат.
Глезим ви по Макаренко –
няма резултат.
Наши умни животинчета,
мили и добри,
сто процента – вундеркиндчета,
и повече дори.
Идвайте да ни отричате,
ала не съвсем, съвсем,
че от вас ний няма никога
да се отречем.
Хайде, тръгвай си, разбойнико,
аз съм вече уморен.
И живей, мой малък двойнико,
по-добре живей от мен.
И живей, мой малък двойнико,
по-добре живей от мен.