Разговор с един разбойник [Razgovor s edin razboynik] lyrics

Хей, разбойник, погледни ме

и не стой, не стой така.

Казвай бързо свойто име,

давай ми ръка.

Ето, аз ще те превържа.

Ах, че вироглав!

Избърши сопола бърже

с кърпа, не с ръкав.

Има тука и аптека,

има „Фармахим“.

Пешеходната пътека

с тебе ще я прекосим.

Е, тогава, щом не искаш,

сбогом и здравей!

Раната ще понапишкаш

и ще оздравей.

Туй го знам от мойта баба –

сигурен мехлем.

Впрочем вече с тебе трябва,

трябва да се разберем.

Много хилави растете

и с капризен, труден нрав,

глезите се, не ядете,

а? Не съм ли прав?

Имаш ли пиано с ноти?

И велосипед?

Тровят те с антибиотик.

Всичко ти е в ред.

Ходиш в детската градина,

мразиш кашкавал,

ама циганска милина

май че още не си ял.

Малко олио, филийка,

ръси се със сол,

не се слага във чинийка,

не седиш на стол.

И със другите момчета,

знам, делиш милината на пет.

Спускате се край морето,

то поне е без билет.

А със топка от парцали

май не си играл?

Няма „Лека нощ, деца“ и

няма, няма федербал.

А излиза ни соленко

вашият инат.

Глезим ви по Макаренко –

няма резултат.

Наши умни животинчета,

мили и добри,

сто процента – вундеркиндчета,

и повече дори.

Идвайте да ни отричате,

ала не съвсем, съвсем,

че от вас ний няма никога

да се отречем.

Хайде, тръгвай си, разбойнико,

аз съм вече уморен.

И живей, мой малък двойнико,

по-добре живей от мен.

И живей, мой малък двойнико,

по-добре живей от мен.