Ти бе религия за мене,
буря, вяра и живот.
Ти беше моята молитва,
на теб обрекох се до гроб.
Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи,
полудях от ревността. Изгубих любовта.
Припев:
Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.
В сълзи душата ми се дави,
във бездна от тъга.
Защо ли клетвите забрави
и стана роб на суета?
Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи,
полудях от ревността. Изгубих любовта.
Припев:
Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.
От изгубената любов
остава само болка и самота,
погребана душа, разбито сърце
и въпросът: ”Защо?”
Но по-добре да я изгубиш,
отколкото никога да не си я срещал.
Припев:
Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.