И тази вечер болката работи за теб
и докато си те представям до себе си,
от щастие съм на седмото небе.
Но, когато отворя подутите си очи,
нищо не зависи от мен,
реалността ме удря в главата като чук.
Припев:
Като рецидив, ти винаги си жив,
към бедата ме водиш, как да ти откажа!?
В този хаос, не допринасям с нищо.
За всеки мой провал,
ти ликувай и радвай се!
В този хаос, слагам
си гланц за устни,
да бъда красива накрая,
да бъда красива накрая.
И тази вечер болката работи за теб,
отчаяно те искам за себе си,
някак си притежаваш кода за съдбата ми.
Но, когато погледна белите стени,
от спомените ми летят стрели
и една бяла ръка пада на пода.
Припев
Искам да се видя, облечена в синьо,
някъде за всеки има пристанище.
Знам, че сега съм на правилното място
най-сетне да се освободя от всичко.
А кой ще поеме всичко това,
когато вече не съществувам?
Всичко ще се побере в една буква,
но аз оставям те.
Припев