Защо щом дойда в този гледам за един прозорец, защо се оглеждам за него ?
Като знам че няма никой. Хладен, празен е парка а ти одавна си със него.
Това е само сън, във шкафа все още порцелана звънти
Припев:
О не ти не си отишла, още си тук.
Все още стоиш тук във сянката на клоните. И животът не е отминал, не сме уморени и няма рани по нас.
Тук всички ме познават. Къщи и мостове.
И хлапетата от улицата.
Тук съм Ромео и Меджнун, и млада пеперуда която изгаря щом съзре лицето ти.
Усещам...близо си.
Вируси са във въздуха, пак ще се разболея.
О не ти не си отишла, още си тук.
Все още стоиш тук във сянката на клоните. И животът не е отминал, не сме стари и няма рани по нас.