Oт как те няма, отвори рана,
след теб депресия ме хвана,
в главата си ми само ти.
Върни се вече, всяка вечер
сънувам, че събираме се,
целуваме се - хубаво беше ни.
Oбещания и сто надежди даде ми,
и нервите и здравето изяде ми,
слабостта си ми, ти една си ми!
[Припев:]
Ето песента писана за нас,
и защо все на мен, все на мен?
Писано ми е да обичам аз,
но да съм наранен, наранен.
Каза ми да те обичам, каза да не те оставям,
никога не те оставих, много те обичах,
а накрая да си тръгнеш не е честно.
Не е честно, не е честно, не е честно... (x2)
Колко ми липсва да сме си двама,
че не знам кой път да хвана,
на сърцето камък ми тежи.
Върни се вече, всяка вечер
сънувам, че събираме се,
целуваме се - хубаво беше ни.
Oбещания и сто надежди даде ми,
и нервите и здравето изяде ми,
слабостта си ми, ти една си ми!
[Припев:]
Ето песента писана за нас,
и защо все на мен, все на мен?
Писано ми е да обичам аз,
но да съм наранен, наранен.
Каза ми да те обичам, каза да не те оставям,
никога не те оставих, много те обичах,
а накрая да си тръгнеш не е честно.
Не е честно, не е честно, не е честно... (x2)