Не помолих за безплатно возене,
помолих само да си прекараме добре.
Не помолих за дъжд,
но поне се появих, ти нищо не ми показа.
Усещам порицанието,
водата е като страдание,
усещам порицанието,
готова съм, излей го върху мен!
Предпочитам да съм суха, но поне съм жива.
Излей го върху мен, излей, излей,
излей го върху мен, излей, излей!
Предпочитам да съм суха, но поне съм жива.
Излей го върху мен, излей, излей...
Живеем в свят, в който никой не е невинен,
но поне се стараем.
Трябва да живея с истината, а не да я пазя в бутилка,
за да не загубя ума си, скъпи, да.
Усещам го по кожата си (усещам порицанието),
сълзи по лицето ми (водата е като страдание),
нека отмие греховете ми (усещам порицанието),
нека ги отмие, да!
Предпочитам да съм суха, но поне съм жива.
Излей го върху мен, излей, излей,
излей го върху мен, излей, излей!
Предпочитам да съм суха, но поне съм жива.
Излей го върху мен, излей, излей,
излей (излей) го върху мен!
Излей го върху мен, мен, мен...
Ръцете високо към небето,
ще бъда твоята галактика.
Готова съм да полетя,
излей го върху мен - цунами!
Ръцете високо към небето,
ще бъда твоята галактика.
Готова съм да полетя,
излей го върху мен (излей го върху мен)!
Предпочитам да съм суха, но поне съм жива (излей го върху мен).
Излей го върху мен, излей, излей,
излей го върху мен, излей, излей (излей го върху мен)!
Предпочитам да съм суха, но поне съм жива (поне съм жива).
Излей го върху мен, излей, излей (излей го върху мен, скъпи),
излей го върху мен (излей го върху мен)!
Чувам приближаващите се гръмотевици,
няма ли да го излееш върху мен?
Да (излей върху...),
чувам приближаващите се гръмотевици,
няма ли да го излееш върху мен (мен)?
Излей го върху мен!