(×2):
Със колко трепет те очаквах аз
и много сълзи все за теб пролях.
Надежда, вяра внесе ти в дома,
едничка моя свидна дъщеря.
(×2):
Слънчице мое,
как те обичам!
Без теб не мога,
радост-тревога!
О, как скърби туй майчино сърце!
Не съм до тебе всеки ден, дете,
но бе решила моята съдба
да веселя народа по света.
Щастлива съм, когат' се прибера –
на прага ме посрещаш всеки път
и дяволито питаш ме с очи:
„Какво ми носиш, мамо? Покажи!“.
(×6):
Слънчице мое,
как те обичам!
Без теб не мога,
радост-тревога!