Насред пустинната жар,
вятър вее,
а пясъкът като скреж се забива.
Нощта се разгръща -
единствен вятър вее,
номадите придружава.
[Припев]:
Това е пътят
Те бродят ден след ден
Това е пътят
Те се лутат от век на век
Това е пътят
Невидима пъртина чака пред тях,
докато рискът бъде поет от теб !
Преминават само души вледенени.
Лунна светлина ги дарява със сенки
Докато всеки нов ден се ражда отново
в топлината на слънчеви лъчи.
[Припев]
Те пътуват така ден след ден.
Те пътуват през времето.
По път невидим,
чакащ твоя риск да поемеш.
Глас се разлива над планината,
ехти чак до небесата.
[Припев]