Всяка нощ идвам да ти говоря на твоят прозорец,
чакайки да ми дадеш отговор.
И оставаме там докато времето ни спре,
в рутината на прозореца ти, винаги двамата.
Има сутрини, в които ти се обаждам на зазоряване
и изведнъж влизам в стаята ти.
И гледам лицето ти, докато спиш,
това лице, което разбива сърцето ми.
За това искам да бъда думата,
която изстрелваш през устата си без да мислиш.
Това, което сънуваш всяка нощ и в леглото си
пазиш слюнката си без да я докосваш.
Искам да бъда поезията на устните ти,
искам да съм твоят сън...
За това искам да бъда думата,
която изстрелваш през устата си без да мислиш.
Това, което сънуваш всяка нощ и в леглото си
пазиш слюнката си без да я докосваш.
Искам да бъда поезията на устните ти,
искам да съм твоят сън...
Прозорецът ти плаче когато те няма.
Ти си кралицата, която иска моята самота.
Ти си приказката, която не исках да свършва.
Ти си звездата, която не спира да свети.
За това искам да бъда думата,
която изстрелваш през устата си без да мислиш.
Това, което сънуваш всяка нощ и в леглото си
пазиш слюнката си без да я докосваш.
Искам да бъда поезията на устните ти,
искам да съм твоят сън...
За това искам да бъда думата,
която изстрелваш през устата си без да мислиш.
Това, което сънуваш всяка нощ и в леглото си
пазиш слюнката си без да я докосваш.
Искам да бъда поезията на устните ти,
искам да съм твоят сън...
За това искам да бъда думата,
която изстрелваш през устата си без да мислиш.
Това, което сънуваш всяка нощ и в леглото си
пазиш слюнката си без да я докосваш.
Искам да бъда поезията на устните ти,
искам да съм твоят сън...