От твоите устни,от твоето хладно тяло,
от нощите ти,от огъня и от кожата ти,
до любовта ти той беше господаря.
Ласките ти,всички твои тайни,
чуждото съкровище на твоята сладост,
това което никога не съм си представял.
(Estribillo)
Кой щеше да ми каже,
че ти си била дъжда,а аз бурята?
Кой щеше да ми каже,
че си притежавала лека за моята болест?
Кой щеше да ми каже,
че си била кръвта в сърцето ми ?
Кой щеше да ми каже,
че си притежавала мира,който толкова ми липсваше.
Затова,не е ли все едно,
че хората идват и си отиват.
Кажи ми не е ли все едно,
че твоята сърцевина е моята истина?
За това не е ли все едно,
че този свят върви наопаки?
Кажи ми,не е ли все едно,
ако ме целунеш още веднъж?
Ти,недостижимата,невъзможната,
жената,която чаках да имам един ден,
причината за моите желания.
Ти,желаната,безчувствената,
ангел,осъждащ този,който не те вижда,
тази,за която винаги съм мечтал.
(Estribillo)
Само истината ми стига
от моята топлина,в твоята влажност
потъвайки в твоето тяло...о.
Ти си моя билет за там,
там откъдето неискам да се връщам
ако вселената загине...
не е ли все едно?
(кой щеше да ми каже)
(кой щеше да ми каже)