Сега, като се замисля, ми се иска да очертая
един огромен червен кръг наоколо ми –
граница, която да не им позволи да ме хванат…
Не ми трябват хора наоколо
да ме чуват да казвам, че не говоря;
какво ли знаеш за мълчанието ми ти, о, какво ли знаеш…
Онази непоносима жена
сутрин става заедно с мен…
Все още съм твърде крехка,
за да се изправя пред този живот, колкото и безполезен да е той –
изпълнен и преливащ от тъга, но преди всичко мой…
Радвам се, щом успея да оставя
впечатлението, че не съм такава –
вечно принудена да се крия от разни обвинения…
Ах, как ми се иска да кажа на всичките си мечти:
„Благодаря ви, задето живяхте у мене
и че ми бяхте верни като царски синове…“.
Онази непоносима жена
ще ви отблъсне от себе си…
Все още съм твърде крехка,
за да се изправя пред този живот, колкото и глупав да е той –
изнурен, закърпван, но преди всичко мой…
Не ми прощавайте –
била съм сурова с вас, защото така съм го решила самата аз;
и въпреки всичко не съм се оставила –
това е начинът ми да се защитя.
И не се притеснявайте,
ако се усмихна напук на всичките злини, които сте ми сторили –
аз ще вложа в своята музика
всяка нота, която да ви съди,
и тъй ще чуете рано или късно
моята песен, посветена на вас…
Не ми прощавайте –
била съм сурова с вас, защото така съм го решила самата аз;
и въпреки всичко не съм се оставила –
това е начинът ми да се защитя.
И не се притеснявайте,
ако се усмихна напук на всичките злини, които сте ми сторили –
аз ще вложа в своята музика
всяка нота, която да ви съди,
и тъй ще чуете рано или късно
моята песен, посветена на вас…