Четири думи върху едно едно пиано, тези, които тя ми остави
четири е толкова много, зная да броя
четири вятъра от едно минало, моите мечти изгубени,
но какво би имал тогава този друг, което аз нямам?
Никога ли няма да узная
Твърде банален случай, клише, фатален край
три минус две си тръгнаха, това прави мен който остава
милвания, отношения и целувки, не знаех да правя
сподели я ми шепнеше Луцифер,
От тогава сънувам ада
Всичко бих направил за нея, за една проста/единствена дума
Какво ѝ дава другия, което аз не бих предложил
тя беше моят вятър, моите крила, моя по-хубав живот
беше ли тя твърде красива или аз съм твърде глупав?
Никога ли не обичаме достатъчно?
Четири хубави години плач, недостатъчно резюме/описание
Играни карти, но дамата се беше скрила
четири милиона тишини, от танцуващи съжаления
въпросите, въздишките и присъдите/фразите,
Предпочитам отсъствието им
Бих направил толкова много за нея, за да пия от нейната вода
Какво ѝ дава другия, което аз не бих предложил?
тя беше моят вятър, моите крила, моя по-хубав живот
беше ли тя твърде красива или аз съм твърде глупав?
Никога ли не обичаме достатъчно?
Вие бяхте моя живот като нощта и деня
вие двамата комбинирани/завързани, изтъкавате (по-скоро правене на мрежа) моята идеална любов,
една сутрин ме осъдихте да избирам
само вас двамата обичам
оставих ви, сбогом
да избера означава да се предадем (да предадем един друг)
Но какво има би имал тогава този друг, което аз нямам,
никога няма да узная,
сподели я ми шепнеше Луцифер,
От тогава сънувам ада