Разбирането е да умееш да решиш
дали да усложниш всичко,
или вместо това да го зарежеш,
да не избираш между красивото и правилното.
Дните сякаш са рамки,
опасващи кладенци от мисли.
Да знаех само как да се предпазя от това, което искам да обсъдя
и върху което искам да разсъждавам – бездруго нищо не е сигурно.
Яснотата е безсмислена,
щом двусмислието вече е постигнато.
Нищо не е по-вярно от един оставащ спомен
от мъката, която те обърква веднага щом може.
Ако времето наистина засяга само този, който бърза,
питай тогава безкрайността колко малко я е грижа
колко трае един час,
колко трае един час.
Казваш, че свободата не е в това, да се раздаваш на света,
да се губиш и да си възвръщаш вярата, да оставяш желанията си наоколо,
да потушиш мисъл в мига преди да се е превърнала във фикс идея.
Де да не беше лесно да се скриеш зад едно лениво „надали ще мога“,
да се преструваш, че се объркваш – бездруго нищо не е сигурно –
да не зарязваш топлината заради една омайваща тръпка.
(×2):
Нищо не е по-вярно от един оставащ спомен
от мъката, която те обърква веднага щом може.
Ако времето наистина засяга само този, който бърза,
питай тогава безкрайността колко малко я е грижа
колко трае един час,
колко трае един час.